Страх, тревожност или фобии?
Понякога се оказва предизвикателство, човек да живее със страховете си, дори те да изглеждате нелепи в очите на околните. За това трябва да бъдем разбиращи и подкрепящи към колегата който когато шофира в градския трафик наподобява на шофьор от Формула 1, но когато трябва да се качи на самолет за кратък полет – изпива една шепа успокоителни хапчета.
Странни същества сме хората! Стремим усърдно да пазим ирационалните си страхове, така че да ни придружават през целия ни живот.
- Страхуваме се от самолетна катастрофа, но не и от автомобилна катастрофа.
- Страхуваме се от Коронавирус, но не отдаваме значение на Свински или Птичи грип.
- Мислим за ужасните ефекти на смога, но не си мием ръцете преди да ядем.
- Страхуваме се от паяци, но без проблем сме готови да скочим с бънджи.
Тези или подобни видове страх имат неприятното свойство да се увеличават и с течение на времето могат да се превърнат във фобийно състояние.
Нормален страх или фобии?
Изпитването на страх в опасни ситуации е нормално и дори полезно. Страхът е адаптивна човешка реакция. Той служи като защита, активирайки автоматичния отговор „битка или бягство“. Подготвяйки телата и умовете си да действат, ние можем да реагираме бързо и да се защитим. Имайки предвид всичко това, рационалната грижа е просто да подготвим способността си да се адаптираме, за да можем да оцелеем невредими, когато обстоятелствата се променят. Но както казват възрастните хора, „Очите на страха са големи!“. Това е особено вярно, когато става въпрос за ирационален страх. Всичко това се дължи на факта, че се появява без причина и се опитва да активира реакционните механизми на организма, но е толкова незрял и силен, че човек не само не реагира на възможен стимул, но и спира да функционира правилно.
Симптомите на ирационалния страх се забелязват лесно
Те са характерни за моменти, които натоварват изключително много психиката ни и поведението ни става неадекватно:
- Затруднено дишане, понякога хипервентилация.
- Ускорен пулс и бързи промени в кръвното налягане .
- Болка в гърдите или стягане, някои хора смятат, че това е инфаркт или друго сърдечно заболяване.
- Треперене, като треперене на крайниците или треперене на цялото тяло от адреналин.
- Виене на свят, замаяност, сякаш тялото не може да намери стабилност.
- Гадене, повръщане или стягане в стомаха.
- Студени и горещи вълни, без влияние от външната температура.
- Усещане за изтръпване и изпотяване в тялото или крайниците.
- Чувство на силна нужда от бягство, понякога придружено от усещане за пълна неспособност да се движи.
- Чувството, че това, което се случва, е нереално или „като на филм“.
- Страх от загуба на контрол и подозрение за „полудяване“.
- Чувство на безпомощност.
- Чувство, че животът ни може да приключи всеки момент.
Идентифицирайте страха
Мери Пофенрот, учен, който изучава човешкия страх, казва, че страхът може да бъде фактуален (рационален) или фикционален (ирационален).
Рационалният страх произтича от реална заплаха за живота ни. Срещата с гладна мечка или седенето на ръба на висока скала е добър пример за този страх. Фактите показват, че наистина има ситуации, от които да се страхуваме.
В ирационалните страхове, фактите също показват, че трябва да се страхуваме. Тези факти обаче обикновено са верни само в съзнанието ни. Страх от провал, страх, че ще се изложим, страх, че някой ще ни изостави. Да, този страх може да има известна степен на възможност, но в този случай този страх е ненужен и не ни защитава, защото обхваща неща, които обикновено не можем да контролираме.
Проблемът е, че мозъкът ни реагира еднакво и на двата вида страх. И в двата случая амигдалата, частта, отговорна за емоциите, изключва ненужните в момента системи като храносмилателната система и либидото /сексуалното желание/, за да можем да се концентрираме и да се отървем от опасната ситуация. Ако обаче всеки ден изпитваме някакъв страх, то тялото ни ще бъде подложено на постоянен стрес, който по никакъв начин не може да бъде здравословен. Затова трябва да се научим да разграничаваме страховете и да ги контролираме.
Контролирайте страха
За да контролираме страха, трябва да разпознаем съществуването на страха, да разберем източника на страха и да намерим начин да го премахнем. Задух? Честа сърдечна честота? Студена пот или горещи вълни? Суха уста? Трудно ли ви е да се концентрирате и да се чувствате спокойни? Това са симптоми на страх. Ако имате повечето или различни комбинации, тогава може да се почувствате уплашени. За да се отървете от страха и да намалите стреса си, трябва да сте сигурни в него. Реален ли е или е фалшив? Ако можем да заключим от самото начало, че страхът, който измъчва ума (и тялото ни), е нереален, тогава е вероятно да се отървем от него, преди да активира амигдалата и тялото ни да влезе в защитен режим. Направете реална оценка до колко е заплашителна ситуацията.
Ако фобията е от асансьори и изпитвате страх да се качите в кабината, помислете колко пъти сте се качвали и нищо не се е случвало. И да, ако сте били заседнали в асансьора и е било ужасно страшно и неприятно, помислете че проблемът се е решил в рамките на 15-60 минути и нищо лошо не се е случило. Имали сте нереално очакване, че ще останете вътре завинаги, но реалността е друга. Почакали сте кратко време и е дошъл техник и е отворил кабината. Неприятно събитие, но не е нещо фатално или крайно, както го виждате през очите на страха.
Ако ирационалният страх не може да бъде преборен само чрез промяна на вашата нагласа, потърсете помощта на специалист. Не е нужно да търпите фобиите си и те да чертаят вашият живот. За да бъде човек щастлив, тряба да бъде свободен. Свободен от невидимата клетка на страха.