Монофобия – страхът да останеш сам

Монофобия е ирационален страх, при който страдащият изпитва остра тревожност да остане сам у дома или в помещение.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОНОФОБИЯТА И В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА НАЙ-ЧЕСТО?

     Важно е да се отбележи, че става въпрос не за обикновен дискомфорт, а за остър и панически страх от оставането вкъщи сами, макар и да е възможно в дома ви да пребивават и други членове на семейството, намиращи се обаче в друго помещение. Чувството, че няма кой да ви придружи до тоалетната или до входната врата например, е ужасно.  Страх да се озовете сами на безлюдно място, в необитаема сграда. Този страх е придружен от усещането за безпомощност, безсилие и невъзможност за справяне в подобна ситуация. Хората, озовали се сами в помещение, изпитват ужас и им се струва невъзможно да го напуснат без придружител. За такива личности можем със сигурност да твърдим, че страдат от монофобия.

КАК МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ НИЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ОКОЛО НАС ИМАТ МОНОФОБИЯ?

     Фобиите могат да бъдат класифицирани, но не и да бъдат диагностицирани. Ако една фобия се развие до степен, че да доведе до физически и ментални изменения в личността, дори усещане за болки, които реално не съществуват, болезнени усещания, чувство на физическа изтощеност, умора, безсъние, летаргия и цялостен дисбаланс на организма, то тогава е задължително да се потърси специализирана помощ.

    Монофобията може да се подсили и да доведе до депресия, понижена самооценка, липса на желание за включването в дадена дейност, загуба на апетит, тегло, остра спазматична тревожност, панически атаки, които пък от своя страна могат да предизвикат различни психосоматични симптоми.

     Често монофобията се идентифицира или се свързва с агорафобията, което ще рече страх от оставането сами в открити пространства, от които измъкването е немислимо. Поне така се струва на страдащия от подобна фобия. И при монофобията, и при агарофобията са налице натрапчивите мисли от типа, че в даден момент можем да загубим самоконтрол и да извършим нещо пагубно и непоправимо.

    Хората, страдащи от този тип фобии, са на мнение, че без придружител, който да ги съпътства навсякъде, тяхното съществуване е обречено на провал. Това се случва не само при физически безпомощните или социално неравноправните. Често се наблюдава при деца или юноши, които се вкопчват в някого, например в родител или приятел, за да избегнат чувството на изолираност.

    Важно е да се уточни, че тук не става дума за обикновена самота, каквато всеки един индивид изпитва в даден етап от живота си, не става въпрос за обикновено изоставяне да бъдем сами или за попадането на необитаем остров. Монофобията е много повече от това.

В ОСНОВАТА Е СТРАХЪТ

 

Когато човек е обзет от силна


паника, то той се страхува да не остане сам, понеже трудно би преодолял ситуацията и би се справил със случващото се. В такива моменти е напълно естествено споходеният от страх да не усеща света около него като безопасно място, което може да му осигури защита, а тъкмо обратното- страхуващият се гледа на света през призмата на страха, т.е. за него всичко наоколо гъмжи от опасности и на всяка крачка го дебнат инциденти.

     При опит за справяне с критичната ситуация, например, когато атакуваният от панически усещания се пробва да напусне сградата, може да се появят и други емоционални сривове – гняв, плач, усещане за болки, в чието реално съществуване страхуващият се вярва, усет за отблъскване и изоставяне, самообвинения, страх от дебнеща опасност, тревожност. Всичко това настъпва, когато страдащият е оставен сам. Известни са дори случаи, в които хора се страхуват от самонараняване само защото са лишени от своя спътник.

ЛЕЧИМИ ЛИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ МОНОФОБИЯТА?

     Категорично да. Има разработени редица терапевтични методи, чрез които може благотворно да се повлияе върху психиката на страдащите от монофобия индивиди.

    Едно от упражненията е близък на страдащия от монофобия да се отдалечи на известно разстояние от него, като периодично дистанцията се увеличава, докато този близък съвсем се скрие от полезрението на развилия монофобия. Така му се предоставя възможност да свикне с оставането сам. Но тези отдалечавания се съблюдават и проследяват изключително прецизно, като се извършват плавно и почти неусетно, за да се получи желаният ефект. Това е само началото на този процес, докато се стигне до момента, в който помагащият напълно напуска дома и оставя страдащия сам. Това се осъществява единствено след като тревожността от оставането сам намалее до минимум. Разстоянието трябва да се увеличава постъпателно, така както е съгласувано с психотерапевта. Резултатите не идват още след първото упражнение. Нужно е постоянство и следване на психотерапевтичния план.

     АвтофобияДруг начин за облекчаване на монофобията или по-образно казано със страха да бъдете сами, е просто сами да си създадете усещане за присъствие и близост на мястото, в което пребивавате, без значение дали е сграда или открито пространство. Усилете звука на телевизионния приемник, пуснете си музика от радиото, гледайте развлекателно предаване, филм, прочетете нещо забавно, което може да разсее тревожността ви и да ви накара да се почувствате топло и уютно със самите себе си. Не давайте пространство на натрапчивите мисли, а се насладете на времето прекарано със самите вас!